„ВСЕ МНЕ МЕРЕЩИТСЯ ПОЛЕ С ГРЕЧИХОЮ...”
Дмитрий Борисович Кедрин (1907-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МЯРКАМ В ПОЛЯНИТЕ, С ЕЛДА НАКИЧЕНИ
Мяркам в поляната, с елда накичена,
къщичка с люляк до малкия вход,
слънчево-слънчево, тихичко-тихичко
в лятното утро блести небосвод.
Кранта петниста си спомням, подкарвам я,
щъркел на покрива, снопи в харман,
тъмничка-тъмничка, старичка-старичка
нашата църквица мярка се там.
Плахо привиждам печални обятия,
мама припява над мен в полусън,
тесничък-тесничък някъде-някъде
пътят изчезва в полето отвън.
Где ли е къщата, сладост предлагаща,
стаята, пъстър килим украсил...
Радостно-радостно, бягащо-бягащо,
детство далечно сред спомена мил.
Ударения
МЯРКАМ В ПОЛЯНИТЕ, С ЕЛДА НАКИЧЕНИ
Мя́ркам в поля́ната, с е́лда наки́чена,
къ́штичка с лю́ляк до ма́лкия вхо́д,
слъ́нчево-слъ́нчево, ти́хичко-ти́хичко
в ля́тното у́тро блести́ небосво́д.
Кра́нта петни́ста си спо́мням, подка́рвам я,
штъ́ркел на по́крива, сно́пи в харма́н,
тъ́мничка-тъ́мничка, ста́ричка-ста́ричка
на́шата цъ́рквица мя́рка се та́м.
Пла́хо приви́ждам печа́лни обя́тия,
ма́ма припя́ва над ме́н в полусъ́н,
те́сничък-те́сничък ня́къде-ня́къде
пъ́тят изче́зва в поле́то отвъ́н.
Где́ ли е къ́штата, сла́дост предла́гашта,
ста́ята, пъ́стър кили́м украси́л...
Ра́достно-ра́достно, бя́гашто-бя́гашто,
де́тство дале́чно сред спо́мена ми́л.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Кедрин
ВСЕ МНЕ МЕРЕЩИТСЯ ПОЛЕ С ГРЕЧИХОЮ...
Все мне мерещится поле с гречихою,
В маленьком доме сирень на окне,
Ясное-ясное, тихое-тихое
Летнее утро мерещится мне.
Мне вспоминается кляча чубарая,
Аист на крыше, скирды на гумне,
Темная-темная, старая-старая
Церковка наша мерещится мне.
Чудится мне, будто песню печальную
Мать надо мною поет в полусне,
Узкая-узкая, дальняя-дальняя
В поле дорога мерещится мне.
Где ж этот дом с оторвавшейся ставнею,
Комната с пестрым ковром на стене...
Милое-милое, давнее-давнее
Детство мое вспоминается мне.
1945 г.
---------------
Руският поет и преводач Дмитрий Борисович Кедрин е роден на 4/17 февруари 1907 г. в с. Берестово-Богодуховски рудник (сега с. Шчегловка), Донбас, близо до Донецк. Учи в Днепропетровския железопътен техникум (1922-1924 г.), през 1923 г. работи във в. „Бъдеща смяна” в Днепропетровск, ръководи литературното обединение „Млада ковачница”, издаващо едноименно месечно списание. През 1929 г. е арестуван, а след освобождаването му от 1931 г. живее в гр. Митищи, в Подмосковието, работи в многотиражката „Ковачница” на Митищинския вагонен завод и като литературен консултант при московското издателство „Млада гвардия”. В началото на Великата отечествена война Кедрин е освободен от военна служба заради слабото му зрение, но заминава като доброволец на Северозападния фронт, където е кореспондент на авиационния вестник „Сокол на Родината” (1942-1944 г.). Лирик, майстор на историческата поема и баладата, той е автор на творчество с широка поетична гама, свързана с руската природа, историята на Русия, великите руски личности и др. Единствената издадена приживе стихосбиркак на Кедрин е „Свидетели” (1940 г.), най-известни сред творбите му са баладата „Зодчие” (1938 г.), поемите „Строители” (1938 г.) и „Конь” (1940 г.) и стихотворната драма „Рембрандт” (1940 г.). На 18 септември 1945 г. загива под колелата на влака около Тарасовка, предполага се, че е убит. Погребан е на Введенското гробище в Москва.